- Марийке, ела довечера у дома. Няма да има никой!
Вечерта Марийка отишла у Иванчо, тропал, тропал и... наистина нямало никой!
Иванчо чува някакво здраво пъшкане от стаята на родителите си и нахълтвайки, възмутено пита: - Тате какво правиш с мама бе? - Еми помпам я бе Иване. - Е напомпа ли я? - Напомпах я. - Е...
- Тате, искам да ям! - Засрами се, Иванчо! Аз на твоите години исках да стана космонавт!
Отива малкия Иванчо при баща си: - Тате, затвори очи. - Защо? - Мама каза, че като затвориш очи завинаги ще заживее много по-добре!
Става тъмно. Баща се провиква от балкона: - Иванчо, мислиш ли да се прибираш вкъщи? - Мисля, тате! - крещи в отговор сина. - Е, и? - Тате, дай ми още час да помисля!
Иванчо качил Марийка на автостоп. Както карал, пътя навлязъл в гора и Марийка се разплакала. - Що ревеш ма? - попитал Иванчо. - Ами сега ти ще излъжеш, че колата се е развалила и ще ме наебеш...