Иванчо и Марийка си имали черно котенце. Много си го обичали, но то ненадейно изчезнало.
Веднъж обаче Иванчо отишъл в класа на Марийка в голямото междучасие и още от вратата превъзбудено викал:
Марийке, Марийке, намерих котенцето! Учителката ни го е взела и си го е скрила под полата!
-Сигурен ли си, че това е нашето котенце?
-Много прилича но пак ще проверя!
На следващото междучасие Иванчо идва разочарован:
-Не, Марийке, не е нашето котенце! На нашето цепката на устата му беше настрани а на нейното е надолу!

В час по литература едно от момиченцата пита:
- Госпожо, как се пише 'забременея'?
- Ама Марийке, ние пишем съчинение за Иван Вазов, а не за лятната ваканция!

Върви си Марийка видимо в лошо настроение. Срещна я Иванчо:
-Как си, Марийке?
-Зле, Иванчо, много съм разстроена!
-Да ти чукна две яйца да се застроиш?

Баща поучава Иванчо:
-Запомни!Умният човек винаги и във всичко се съмнява!Само глупакът може да е напълно убеден в нещо!
-Сигурен ли си?
-Абсолютно!!!!!

Един ден Иванчо отишъл при Марийка и казал:
- Марийке, ще ми дадеш ли твоя снимка?
- Защо Иванчо, да не би да ме харесваш? -попитала Марийка.
А той отговорил:
- Да харесвам те събирам си покемони!

Урок по биология. Учителката:
- Иванчо, разкажи на целия клас, как се размножават дъждовните червеи?
- Чрез деление, госпожо.
- А по-подробно?
- С лопата.