Юридически прочит на ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимият имот на нейната роднина от втора степен по права линия.
В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане, срещу което нейната баба й прехвърлила собствеността върху къщата, Червената шапчица се отправила към горските територии, с цел да престира* на баба си хранителни продукти, като спази уговореното местоизпълнение – в къщата на бабата.
Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища, Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка – субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници.
Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления.
Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама”, извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника.
С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург