Снощи се разходих по улиците с брадва в ръка и усмивка на лицето. Всички ми правеха път и никой не се държа грубо. Днес пак така ще се разходя… явно усмивката ми прави хората по-добри.

Строителите на въздушни замъци винаги имат достатъчно строителен материал..!

Насила хубост не става. Става, ставааааа! Има "Пълна промяна"!!!

Ако нямам нужда от приятел, който да повтаря всеки мой жест, това прави много добре моята сянка.

- Наистина ли ме обичаш? - Наистина! - Повече от всичко? - Не, повече от всичко обичам себе си! - А после мен, нали? - Не, после роднините! - А после? - После Родината! - Копеле си ти!