В тъмен подлез се целуват двама: - Ти обичаш ли ме? - Да. - Аз също те обичам. - Ти как се казваш? - Петър. - По дяволите!!! Аз също.

– Никъде няма да изляза с теб! – Тогава защо се преоблече и гримира? – За да видиш каква красавица няма да излезе с теб!

– И как мина вчера срещата? – Не питай... Ужасно... Аз и без това на тоя смотаняк нямаше да му дам, но той поне от куртоазия можеше да си поиска...

- Напразно тичах аз след жените - такова чудо си намерих. - Какво, тя бяга най-бавно от всички?

Той си лежи, тя идва ухилена и го захапва за зърното - той почва да крещи. Тя лежи, той идва и я ухапва, тя изстенва доволна, двамата се гледат и той изплаква. Не е честно...