Имало едно време един много добър човек. С никого не се карал, на всеки услуги вършил, на мравката път правел да мине. Но хората са неблагодарни и бързо забравяли добрините на този човек. Веднъж той си вървял покрай реката и какво да види - човек се дави! Бързо скочил в бурната вода, хванал човека и го извадил на брега, положил го на тревата и… го на*бал. Удавника отворил ококорени очи и продумал:
- Човече, затова, че спаси живота ми с риск за своя собствен ще съм ти вечно благодарен, но защо ме на*ба накрая?!
Погледнал го добрия човек и със сарказъм в гласа отговорил:
- За да помниш, мамка ти, за да помниш, щото много забравяте!

По истински случай... На един приятел детето вчера вечерта проходило, той така го отпразнувал, че едвам ходел накрая на вечерта... А днес, заради вчерашното празнуване, се проведе спонтанен флаш...

Колежката разказва, че нещо се била разсеяла и в кварталното магазинче попитала:
- Портокалите български ли са?
А продавачката на секундата:
- Български са!

Пешо никога няма да забрави първата си целувка, макар че Гошо много се надява на това...

Смехът удължава живота: гаранция! Така, че с нож в гърба или с арматура в главата, но смеейки се, можете да стигнете до клиника…

Спорили тримата богатири, кой от тях може да носи повече вода на хуя си. Альоша Попович си окачил една пълна кофа, вървял пет метра и паднал. Добриня Никитич си окачил три пълни кофи, вървял двадесет...