Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.

Четирима луди тръгнали да бягат от лудницата. Първият бил глух, вторият бил сляп, третият - плещив, а последния - без дрехи. Вървели през коридора и глухият казал: - Чувам стъпки! Слепият добавил:...

Македонските четници към войводата:
- Войводо, враговете са много. Ке се биеме или ке се предаваме?
- Македонски четник се не предава!!! Ке бегаме!

Час пик в метрото:
- Девойко, аз искам да ви...
- Съгласна съм.
- ... помоля...
- Казах ви, че съм съгласна.
- ...да не ме бутате с чадъра си по топките.
- Нахалник!

Истинска случка, съвсем наскоро...
Една колежка (вече бивша):
- Абе тук има един и-мейл на английски, аз сега на английски ли да им пиша...

Рускиня, англичанка и китайка се обяснават в любов на приятелите си в планината. Рускинята казала: - Обичам те! Ехото отвърнало: - И аз те обичам... обичам... обичам... Англичанката казала:...