Започнах стриктно да следя фигурата си. И с изненада открих, че тя нощем ходи до хладилника.

Звъни телефонът: – Ало? Иване?… Мишо?… Дидо?… Георги?… Венци?… Владо, ти ли си бе? Ама как веднага те познах?!…

Не мога да отида на работа от преспите. Благодаря ви, госпожо Фандъкова!

2012-та светът щял да свърши, копелета. Мен не ми дреме, стига да не свърши върху мен...

Единственото нещо, с което съм на принциппа "Не отлагай за утре, ако може да го свършиш днес" е съня.