Никой не може да обхване необхватното!Козма Прутков

Съпругът (шепнейки): – Скъпа, престани да пръцкаш! Излагаме се пред гостите! – Скъпи, но това са духовете на храната, която съм изяла, трябва да ги пусна на свобода...

- Сине, не искам да ходя в старчески дом… - Абе, то и аз на времето не исках да ходя на градина…

- Харесва ли ти новата ми шапка, скъпи? - Хубава е! Съвсем не ти се вижда лицето.

- Скъпа, а помниш ли, като бяхме млади как се срещахме, как се оженихме, как започнахме заедно да живеем... - Помня-помня, не се разсейвай, мий чиниите!