Група туристи разглежда Лувъра. След многочасова обиколка из залите на музея, екскурзоводът казва:
- Ако имате някакви въпроси, моля, аз съм на ваше разположение.
- Кажете, - обажда се една дама, - с какво търкате пода, за да блести така?

Хора, които не намират време за почивка, рано или късно намират време за лечение.

- Как мина премиерата?
- В залата беше гробна тишина, смееше се само един човек.
- Е, поне един зрител е харесал спектакъла.
- Това беше режисьора...

В ателието на художник.
- Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха!
- От пейзаж, изобразяващ слънчев ден?
- О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…

Обаждане от чужбина:
- Ало! Ще си идвам! Нещо да ви донеса?
- Яйца!
- Шоколодови ли?
- Не....обикновени.

Даже Кама Сутра или съчиненията на Маркиз дьо Сад не са способни да отразят напълно, това което моята фантазия рисуваше, докато сержант Георгиев половин час ми съставяше акт за замърсен заден номер!!!