Любо Пенев отива в Рая. Свети Петър го посреща: - Абе, Любо, тази врата как пък успя да я уцелиш!

- Да знаете колко е часа? - Знам. - Благодаря.

Софиянец заговаря гост на столицата: - Извинете, не сте тукашен? - Да, как познахте? Не съм облечен ли, както трябва? - Не, просто гледам, че лицето ви не ми е познато.

Всичко можеш да преживеееш, освен своята смърт. Е. Кротки

- Здравей, как си? - Като стенен часовник. - Моля?! - Горе кукувица, долу махало.