Иванчо и сестра му били канени на сватба, ама Иванчо седял на стълбите пред входа на къщата и плачел. Минал комшията: - Защо плачеш, бе, Иванчо? - Канени сме на сватба... - Това е хубаво нещо...

Иванчо мощно пръднал в час. Учителката моментално го изгонила. – Добре съм си аз! - помислил си той. - Разхождам си се из двора на чист въздух, а ония вътре, ми дишат пръднята. Кеф.

Иванчо срещнал Марийка и казал: - Здравей, Марийке! - Брей, Иванчо, с две думи ме кандардиса!

Иванчо и Марийка се плющели на 1 клон на 1 дърво. Добре, ама... Марийка била с нова силиконова поличка. Какво се наели, какво се напънали, обаче клона на дървото се счупил и 2-мата паднали на земята....

Иванчо се връща мрачен от лов. - Какво, пак ли нищо? - Напротив. - И къде е тогава дивечът? - В болницата.