– Скъпи, ще изляза малко да се поразходя. Нещо не ми достига „чистият въздух". – Добре. И този път се прибери по-рано, да не преминеш на командно дишане...

- Здравей, как си. Жива ли е още покойната ти съпруга?

— Защо се криеш от мен? Нали чувам колко си самотен, как страдаш вътре... — Мамка му, Петров, разкарай се от вратата! Остави ме да се изсера на спокойствие!

Човек не обича истински, ако не обича вечно. Еврипид

"Мтел - това е вашата сметка..."