Госпожата, увлечена в урока, седнала на катедрата с къса пола, не се е усетила, че е разтворила широко бедрата си. Иванчо е на първият чин и се е втренчил замечтан.
- Иванчо! Къде блееш, пак си разсеян. Кажи ми каква е темата!
- Ако разширите темата, ще успея да се концентрирам!

Иванчо пита баща си:
- Тате теб била ли те е някога твоята майка?
- Не, само твоята.

Тате, откъде се появяват малките слончета?
-Ами виж сега, Иванчо...
-Само не ми разказвай за щъркела - щъркела не може да вдигне слон!

Учителката:
- Иванчо, защо в диктовката си имаш толкова празни места?
- Място за реклами, госпожо.

И докато Марийка правеше свирка на Иванчо, той й каза, че Миладинка се справяла по-добре. Марийка замълча и стисна зъби...

- Иванчо, как е новата ти учителка?
- Много е набожна!
- Защо мислиш така?
- Ами пита ме нещо, аз почна да й отговарям, и тя веднага почне да се кръсти и да вика "Господи помилуй, Господи помилуй"...