Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си:

- Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала:

- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!

Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче:

- Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало:

- Тарзан по бели гащи.

Накрая той питал баща си, а той отвърнал:

- Винчета, болчета, гайки.

На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал:

- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!

Госпожата го завела при директора. Той го питал:

- А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал:

- Винчета, болчета, гайки.

Директора се възмутил:

- Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз?

Иванчо го погледнал невинно и отвърнал:

- Тарзан по бели гащи.