- Само една невидима сянка те дели от смъртта! И сега какво ще правиш със своя жалък миг? - Ще продължа да го живея. Точно за това са миговете.

Кръвната му захар беше толкова висока, че като пръднеше излизаше захарен памук.

През първата половина от живота си, беше зает да гледа през ключалки, а през втората - да си пази оцелялото око…

Учението е злато, но ние не сме алчни.

Кучетата надушват страх, акулите кръв, а жените балъци!