Генерал пристига на проверка в бойно поделение. На входа го посреща командирът на полка. Козирува с дясната ръка, а с лявата си прикрива лявото око. Генералът не обърнал внимание на това. Вървят из поделението и разглеждат. Плацът блести от чистота. Тревните площи почистени. Всичко свети и блести.
- Кой е изчистил плаца така? – пита генералът.
- Редник Пешев. – отговорил командирът.
- Браво на редник Пешев.
Продължават проверката по нататък. Стигат до спортната площадка. Уредите боядисани. Пясъкът подравнен. Пак всичко свети и блести.
- Кой ремонтира така площадката?
- Редник Пешев.
- Отлично на редник Пешев!
Отиват в столовата. Всичко чисто. Блести и свети.
- Кой е дежурен по столова? – пита възхитен генералът.
- Редник Пешев.
- Супер! Я веднага ми доведете този юнак да го видя.
Идва редник Пешев. Козирува. Представя се.
- Браво редник, Пешев! – поздравил го генералът.
- Имате лична похвала от мен.
- Благодаря господин генерал, ама ако обичате си закопчайте горното копче на ризата.
- КАКВОООО!? – втрещил се генералът.
– Ти знаеш ли с кого разговаряш бе редник?
В това време командирът на поделението си махнал ръката от лявото око и на окото му – огромен бушон.
- Господин генерал! – прошепнал командирът.
– Съветвам ви, да си закопчаете горното копче, защото редник Пешев не повтаря по два пъти.