Той е наричаше "Съкровище" - защото всички го питаха от къде ли я е изкопал!

- Скъпи! Поне веднъж да ми беше казал - "Слънчице мое!" - Добре - слънчице мое! - Сега кажи - "Най-скъпа моя!" - Най-скъпа моя... - А сега измисли нещо мило самичък. - Лека нощ!

- Госпожице, имате прекрасни очи! - Възможно е, само че очите ми не са там, където гледате, а по-нагоре.

- Защо се разделихте с нея? – Два месеца все мрънкаше на тема “Ти не ме обичаш”. – И какво? – Какво, какво? Убеди ме!

- Ей, синеочкее! - Но очите ми не са сини!?!? - Пиши още веднъж на мъжа ми и ще станат!