- Какво има, моето момченце?
- Татко искаше да забие един пирон, но си удари пръста с чука!
- Е, бива ли да плачеш за такова нещо? Трябваше просто да се засмееш!
- Ами, аз отначало точно това направих...
- И защо не ме вземате на работа? - Защото сте над 40 г., живеете при майка си, не сте завършили дори средно, а и нищо не умеете. - Глупости! Мама каза, че съм най-добрия...
- Ето, виждаш ли, че и татко може да те изкъпе, а ти разправяше, че без мама няма да се справим. - Да, но мама винаги ми сваля обувките, когато ме къпе.
- Тате, ако ми дадеш два лева, ще ти кажа какво казва винаги пощальонът на мама. - Ето ти парите, казвай сега! - "Добро утро, госпожо Иванова. Ето, тези писма са за вас."
Късно вечерта операторката на спешни случаи 112 вдигнала слушалката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко моми...
Малко момченце се загубило в мола и реве. Охраната се опитва да го успокои, а някаква лелка назидателно мърмори: - Хлапе, трябва да се държиш за полата на майка си! - Пробвах! Ама не я стигам…