Една жена вървяла в гората по пътя за съседното село. Но докато вървяла, започнала да бере цветя. Вече се стъмнило и тя още не бе продължила по пътя си и не след дълго се загубила в тъмнината. По едно време стигнала един манастир, на който пишело "Мъжки манастир". Тя знаела че ако почука, те ще я прогонят, затова се маскирала, с проснатите - отвън монахски дрехи и почукала.

- Добър вечер, аз съм монах от съседното село, изгубих се и бих искал да пренощувам тук! - Казала жената с променен глас.

Те също й отвърнали и я приели като гост за вечерта.

Тъй като манастирът бил малък и беден, следователно монасите нямали никакави забавления за през вечерта. Те играели всяка вечер на една игра: Събират се десет монаха околу една маса, на каято стои запалена свещ и всеки опитва, като се надупи дя я загаси с пръдня, и който успее (което се случва много рядко, взема по две златни жълтици от останалите девет участника).

И тази вечер като гост, "маскираният монах" - трябвало да участва.

Наредили се десетте участника и един по, един (Пръц-пръц) - докато дошъл редът на жената.

Тя отчаяно се надупила и... ПррръЦ! И свеща угаснала!

Чудо завикали всички монаси, само най-хитрия сред тях се усъмнил и решил да се скрие под масата при следващото състезание.

Отново се наредили околу - новозапалената свещ и... (Пръц- кръц: нищо!)

Пак дошъл редът но жената, но този път по ентусиезирана от предишния, тя смело се надупила и... ПррррръЦ ! И свеща отново изгаснала. Тогава "хитрият монах" изскочил изпод масата и завикал с пълен глас:

- Братя, братя, измама! Стрелят с двуцефка!