Една жена имала дъщеря. Хубаво момиче - колкото растяло, по-хубаво ставало. Но си имало един недостатък - било глупаво. Горката майка непрекъснато му повтаряла:
- Голяма си вече, маме, хубава си! Ще започнат да те задирят ергените, но ти по гръб няма да лягаш, че мама много ще плаче!
Имало един хитрец, който харесал момичето и то веднъж му паднало на сгода. Ха, насам, ха натам - всичко потръгнало добре, ала - опитал ли се да я сложи да легне по гръб, тя скачала като ужилена.
Почудил се той, разпитал я защо така се държи и тя му казала всичко, което й заръчала майка й. Разбрал хитрецът, засмял се и й предложил:
- Не се притеснявяй, това не е болка за умиране, аз ще легна отдолу!
Така и сторили.
Прибрала се глупавата хубавица и започнала да разправя на майка си какво са правили. Затюхкала се горката жена, а момичето хем учудено, хем неперено попитало:
- Защо се ядосваш бе, мамо? Аз по гръб не съм лягала. Той беше отдолу. Нека сега неговата майка да плаче!