"
Една набожна жена веднъж изневерила на мъжа си и след това веднага се помолила на Господ, чувствайки се много грешна:
- "Моля те Господи, прости ми прегрешението. Повече никога няма да изневерявам на мъжа ми. Разбрах, че това наистина е смъртен грях..." Докато си се молила и изповядвала, нещеш ли, Господ взел, че и отвърнал:
- "Добре, греха ти няма да простя, но понеже си искрена, ще ти дам още 10 години живот и после ще пратя Св. Петър да те прибере".
Жената хем уплашена, хем супер щастлива... 10 години охолен живот с мъжа си, вярна, пътувания по света, купони, яхти, все с него - щастлив живот. Минали се 10 години, но жената съвсем била забравила за разговора си с Всевишния. Тъкмо щяла да ходи на круиз с мъжа си, но се оказало, че той има неотложна работа и я убедил да отиде сама. Женицата така и направила. Качила се на огромния кораб, мъжът и махнал с усмивка от кея на изпроводяк... Корабът вече насред океана, когато страхотна буря се развихрила, огромни вълни заливали палубата и клатушкали плавателния съд, така, че дори дъските, в които били заковани масите в салона на ресторанта започнали да подават. Корабът очевидно започвал да се обръща и гибелта била неизбежна за всички. Тогава жената в миг се сетила, че ето, вече били минали 10 години и сега и е дошло времето. Помолила се пак със сетни сили на Господ:
- "Боже, сетих се, че минаха 10 години и че е дошло време да ме прибереш, но защо взимаш с мен и всички тези други хора?! Те не са заслужили, моля те, спаси ги!"
Тогава Господ и отвърнал:
- "Ама ооо, я се огледай наоколо!"
Гледа жената - само жени около нея, включително и капитанката и екипажът и.
- "Аз вас 10 години съм ви събирал, долни к*рвички!"
- "Моля те Господи, прости ми прегрешението. Повече никога няма да изневерявам на мъжа ми. Разбрах, че това наистина е смъртен грях..." Докато си се молила и изповядвала, нещеш ли, Господ взел, че и отвърнал:
- "Добре, греха ти няма да простя, но понеже си искрена, ще ти дам още 10 години живот и после ще пратя Св. Петър да те прибере".
Жената хем уплашена, хем супер щастлива... 10 години охолен живот с мъжа си, вярна, пътувания по света, купони, яхти, все с него - щастлив живот. Минали се 10 години, но жената съвсем била забравила за разговора си с Всевишния. Тъкмо щяла да ходи на круиз с мъжа си, но се оказало, че той има неотложна работа и я убедил да отиде сама. Женицата така и направила. Качила се на огромния кораб, мъжът и махнал с усмивка от кея на изпроводяк... Корабът вече насред океана, когато страхотна буря се развихрила, огромни вълни заливали палубата и клатушкали плавателния съд, така, че дори дъските, в които били заковани масите в салона на ресторанта започнали да подават. Корабът очевидно започвал да се обръща и гибелта била неизбежна за всички. Тогава жената в миг се сетила, че ето, вече били минали 10 години и сега и е дошло времето. Помолила се пак със сетни сили на Господ:
- "Боже, сетих се, че минаха 10 години и че е дошло време да ме прибереш, но защо взимаш с мен и всички тези други хора?! Те не са заслужили, моля те, спаси ги!"
Тогава Господ и отвърнал:
- "Ама ооо, я се огледай наоколо!"
Гледа жената - само жени около нея, включително и капитанката и екипажът и.
- "Аз вас 10 години съм ви събирал, долни к*рвички!"
215 прегледа