- Жоро, не говори с жена си от една година.
- Защо, да не са се скарали?
- А, не, не. Не иска да я прекъсва.
Нямахме четки за зъби. Купих две, розова и синя. Сутринта Жоро ме пита: - Коя е моята? Премигнах, въздъхнах, даже се замислих и казах: - Ми, розовата!
- Жоро, защо баща ти днес беше в училището? - Госпожата го извика, за да се оплаче от поведението ми. - И какво стана? - Сега вика майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми.
Говорят си двама слаботелесни: - Какво става със Жоро, отдавна не съм го виждал? - Няма го вече Жоро... - Защо бе, какво е станало? - Нападна го един комар. Изпи му кръвчицата...
Учителката: - Жоро, вчера защо не беше на училище? - Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче! - Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина? - Да, госпожо, но...
- Обичам Жоро, струва ми се, че и той ме обича, но все пак не мога да се реша да се оженим. - Защо? - Страх ме е да се впускам в такива авантюри. Веднъж се омъжиш, втори път се омъжиш и от там...