Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближaва се и пита:
- Човече, защо са ти тези звънци?
- Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо.
- Добра душа си ти, сине мой…
- А, не! Грешен съм, отче.
- И какви са ти греховете?
- Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката… ох, колко съм грешен!
- Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове имаш ли?
- Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им… ох, колко съм грешен…
- Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките Господ ще ти го прости… Друго?
- Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня…
Попът го прекъсва:
- Сине! Аз мисля, че тия звънчета, май не на краката трябва да си ги връзваш…