"
Един дингил, разбирайте висок, мнооого висок човек си купил папагал. Обаче папагалът, както в повечето вицове, можел да говори. И като виждал, че стопанина му е такъв дълъг, все му подвиквал:
- Ейй, маркуууч! Маркуууч! Наведи се бе, обра паяжините бе, маркуч! Бах та в арматарута!
На човекът един ден му писнало, ударило го един вид по достойнството. Ядосал се, хванал папагала, набутал го в кутия за обувки, и почнал да го тръшка и мята навсякъде из апартамента! Потрошил огледала, мебели, станало дармадан, мармалад навсякъде...
Накрая се уморил да джаска кутията, захвърлил я, и се проснал на фотьойла да отдъхне.
Папагала си подал главата от кутията и учуден рекъл:
- Ебаси кво земетресение! Само аз и маркуча оцеляхме!
- Ейй, маркуууч! Маркуууч! Наведи се бе, обра паяжините бе, маркуч! Бах та в арматарута!
На човекът един ден му писнало, ударило го един вид по достойнството. Ядосал се, хванал папагала, набутал го в кутия за обувки, и почнал да го тръшка и мята навсякъде из апартамента! Потрошил огледала, мебели, станало дармадан, мармалад навсякъде...
Накрая се уморил да джаска кутията, захвърлил я, и се проснал на фотьойла да отдъхне.
Папагала си подал главата от кутията и учуден рекъл:
- Ебаси кво земетресение! Само аз и маркуча оцеляхме!
174 прегледа