Един ден Вълкът решил да покани своя приятел Зайо да отидат да пийнат по едно в горската кръчма.
- Мараба, Зайо, хайде да отидем да ударим по едно в кръчмата, аз черпя!
- Ааа, Вълчо, за ходене в кръчмата не ме търси! Там висят едни много опасни типове, а на мен все още ми е мил животът - отвърнал Зайо.
- Хайде, Зайо, не се страхувай! Нали ще си с мен, обещавам ти че никой с пръст няма да те пипне. Ако някой те закача ще си има работа с мен!
- Добре, Вълчо, но нали знаеш какви изроди има там, така ще ни пребият и двамата, не, ами направо ще ни изкривят от бой!
- Спокойно, Зайо, все пак аз съм Големия Лош Вълк! А и с тях се познаваме отдавна, обещавам ти, че няма да има проблеми!
Зайо се успокоил и с удоволствие приел поканата. Тръгнали двамата към кръчмата. Точно котато наближили, от кръчмата излязла Камилата. Като я видял, Зайо хукнал да бяга с всички сили към къщи. Вълкът, силно озадачен и изненадан, тръгнал след Зайо и не след дълго се озовал пред неговата хралупа.
- Хей, Зайо, тук ли си? - попитал Вълка.
- Ттттук, съм, Ввввълчо - отвърнал с треперещ глас Зайо.
- Какво стана, защо избяга толкова бързо?
- Как защо, бе Вълчо, ти не видя ли оня кон как го бяха изгърбили!