Един делничен ден Господ Бог събрал ангелите небесни и им казал:
- Ангели небесни, днес съм решил да провъзглася за "свети" най-достойния за това звание. Кой според вас трябва да бъде избраникът?
Небесните ангели дълго се съвещавали и най-накрая отговорили на Бог.
- О, Боже! Измислихме кой да ти предложим.
- Казвайте? Кой да бъде? - Зарадвал се Бог.
- О, Боже! Ние мислим, че най-достоен за званието "свети" е свети Йоан.
- Ангели небесни, що говорите глупости, бе? - ядосал се Бог. - Ами свети Йоан вече е свети! Защо да го правим свети като вече е свети?
Ангелите небесни като чули това почервенели от срам. После се опитали да се измъкнат от конфузното положение.
- О, Боже! Вярно! Нека тогава "свети" да стане свети Панталеймон!
- Ангели небесни, вие сте много прости, бе! Че той и свети Панталеймон вече е станал свети. - Ядосал се Бог.
Ангелите небесни вече не издържали на напрежението и ревнали:
- О, Боже! Ами какво да направим, като всички, които познаваме вече са станали "свети".
Бог се зачудил над тези ангелски думи, пък рекъл:
- Как така, какво да правите, ангели небесни? Ами правете любов, а не война!
И им раздал по една китара!
Ангелите веднага се захванали да правят любов, а Бог избрал за "свети" пак един свети.
Оттогава свети Кирил и Методи станали свети свети Кирил и Методи, и я карат така до ден-днешен!