"
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:

- Можеш ли да събереш момчетата на площадката?

- Мога - казал шефа.

Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:

- Кажи сега какво изнасяш?

- Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.

Митничарите се подсмихнали и си казали - ще внася.

На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.

Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път

давал на момчетата по 200, на шефа - 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки.

Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита:

- Какво става бе, човек?

- Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя - тия направо ми одраха кожата.

- Ти хубаво строиш - казал кисело митничаря - ама защо с наши пари, да ти е*а майката?
113 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Дъщери

Иван отива при майката на своята приятелка: - Лельо Пепа, аз... такова... твойта дъщеря... Майката отговаря: - Да сте мислили, когато е трябвало. Сега щеш, не щеш, ще се ожениш за нея. - А...

Дъщери

- Мамо, помниш ли онази китайска ваза - пита дъщерята - която се предава от поколение на покление? - Разбира се, че помня. Защо? - Ами моето поколение прекъсна тази традиция.

Дъщери

Дъщерята на съдия връхлита радостно в кабинета на баща си и задъхано съобщава: - Тате, много съм щастлива. Мистър Джонс ми призна любовта си. - Лоша работа, дъще. - поклаща глава съдията. - Док...

Дъщери

Майка пита дъщеря си: - Сигурна ли си, че между теб и този младеж не е имало нищо? - Разбира се, мамо! Даже и презерватив нямаше.

Дъщери

След като видя своята дъщеря с фон дьо тен за първи път, шпакловчикът Евгени спря да се съмнява в своето бащинство…