"
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.

- Ти как се казваш?

- Пепи.

- Странно, и аз се казвам Пепи.

- Моята фамилия е Въртигъзева.

- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.

- Аз съм от Пазарджик.

- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?

- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.

- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.

- А как се казваше този директор?

- Бързоклатев!

- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?

- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.

- Да, три години.

- А, и аз му бях секретарка три години.

- И колко ти беше заплатата?

- Ами 390 лева.

- Странно, моята беше 370.

- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?

- Ами правих му.

- А телефона вдигаше ли?

- Вдигах го като звънеше.

- А пускаше ли факсове?

- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.

- А правеше ли му свирки?

- Ами правех му.

- А гълташе ли?

- Ами гълтах!

- Ето, удържал ти е за храна!
168 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Директори

По време на възродителния процес директор на предприятие събира подчинените си и им казва: - От днес категорично забранявам използването на турски и турцизми в предприятието. Всички скачат на кр...

Директори

Учителката дава на децата тема за съчинение: "Какво щях да правя, ако бях директор". Всички почват да пишат, само Иванчо стои. - Иванчо, защо не пишеш? - Чакам да дойде секретарката.

Директори

Директорът на цирка обикаля из района и какво да види - дресьорът играе шах с един от конете. - Бре! Кон да играе шах! Невиждано!. Той трябва да е много интелигентен. - Ами, интелигентен... Нищо...

Директори

Директорът на операта блокира със задна дата всички видове трудови възнаграждения на личния състав с мотива, че "Купуването и продаването на гласове е престъпление".

Директори

След свиждане с мъжа си - затворник, една жена отива при директора на затвора и го моли: - Господин директоре, не можете ли да преместите мъжа ми на по-лека работа? - Госпожо, каква по-лека работа о...