- Ало, здрасти Пешо, къде си? - Ъ-ъ-ъъъ, момент.

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа за това на баща ми... - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил...

- Минке, как мина този път срещата с Пешо? - Ааа, добре беше! Той първо ми бръкна в блузката, после под полата... обаче аз го изненадах... бях си скрила парите в калъфчето на очилата.

Върви си едно борче по пътя и гледа - друго борче с превръзка на окото. - Картоф, какво стана, нещо сбиване ли, какво… - Абе мани, оня ден казвам аз на Пешо: Пешо, ония там не искам да го виждам...

- Пешо, дължиш ми една стотачка. - Ок, пиши ми на сметката. - Добре, добавям и десет лева. - За какво десет лева? - За откриване на сметка.