Две секретарки си говорeха коя с кого къде какво правила по празниците. Едната разказваше много ентусиазирано, а другата си мълчеше. Тогава първата каза:
- Абе, муцинка, ти нали и ти беше с твоя шеф на Пампорово? Нещо-нещо нямаше ли там? Айде похвали се деее...
- Ми кво да се похваля - каза мълчаливата - той още първата вечер ме изведе на разходка с колата из гората... Щото нали - в хотела може и да ни усетят... И, кво да ти разправям - в колата, на задната седалка, знаеш как е... Набързо, на две-на три... Нищо особено... Обаче тъкмо след това си запалих една цигара, и шефът изведнъж ми вика - "Марш навънка!". На мен ми призля - как навънка в тоя студ, пък и аз по едни прашки само... Ама той - не! Навънка - вика! Излязох аз, а тогава той съсвсем ме шашна - "Почвай, вика, да правиш снежен човек!". И аз кво да правя - направих един снежен човек... После, като с прибирахме към хотела, му викам - абе, шефе, всичко разбирам, ама защо трябваше да правя и снежен човек бе?! А той найш кво ми вика - "Муцка, вика, няма кво да се лъжем, вика... Аз, че не съм вече първа младост - не съм... Че не мога да правя секс като хората - не мога... Е, как да те впечатля тогава? А сега поне цял живот ще помниш как си правила снежен човек!".