"
Две костенурки вървели през пустинята. Имали само една манерка с вода, която скоро взела да привършва. Едната от костенурките предложила: "Хей, аз ще отида да търся оазис, а ти стой тука и ме чакай. И да не си пийнала от водата преди да съм се върнала, защото ако не намеря оазис, ще трябва да изкараме с това, което имаме!!!".
Другата отвърнала "Добре!"
Тръгнала първата, а втората започнала да чака и чака...
Минала година - първата не се връщала а втората все повече ожаднявала. Минали две години същото. На третата година
втората костенурка не издържала и надигнала манерката. В този момент първата изскочила от близкия храсталак, където се била скрила, и започнала да крещи: "Ееее, ама ако ще се лъжем, аз по-добре въобще да не тръгвам!!!"
Другата отвърнала "Добре!"
Тръгнала първата, а втората започнала да чака и чака...
Минала година - първата не се връщала а втората все повече ожаднявала. Минали две години същото. На третата година
втората костенурка не издържала и надигнала манерката. В този момент първата изскочила от близкия храсталак, където се била скрила, и започнала да крещи: "Ееее, ама ако ще се лъжем, аз по-добре въобще да не тръгвам!!!"
59 прегледа