Две, фтириус пупис/срамни въшки/,по народно му казано - пучи въшки си срещнали в дебрите бели на чаршафа на Марийка. Едната киха, кашля, подсмърча.
-Какво става приятелко, къде се простуди така лошо?-пита другата?
-Ами и аз не знам как стана. Снощи си заспах на топличко между краката на Марийка, а днес се събудих от силен вятър и хъркане. Кво мислиш-бях в мустаците на Иванчо!

Бащата убеждава Иванчо:
- Запомни, сине, само глупакът винаги е убеден във всичко. Умният човек се съмнява.
- Това сигурно ли е?
- Абсолютно съм убеден!

- Марийке хайде заедно да си учим уроците!
- Нямам време Иванчо! Имам за учене...

Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите.
- Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"?
- Шшшшът!

Иванчо се обадил на Марйка по телефона:
- Марийке, ела довечера до старото дърво, ща ибъ...
- Добре Иванчо, разбрах ти тънкия намек. Ще дойда!

Малкия Иванчо не може да заспи и баща му разправя приказка... Половин час .. Един час... Майката влиза да види дали Иванчо е заспал и тихо пита:
- Заспа ли?
- Заспа - тихичко отвърща Иванчо.