Двама наркомани си вървят и по едно време единият вика на другия: - Брато, усмихни се, че минава патрулка, за да не им се сторим подозрителни. След малко: - Айде стига си се хилил, вече сме вътре.

Остарявате, ако сънищата ви станат сухи, а пръднята - мокра!

Той бил страдал… Ами аз? Някой мисли ли какво ми е на мен? Аз мога да напиша роман за страданието! Ще се казва: - Цял ден на 12 см. токчета!

Кофти ден. Не стига дето лепих тапети и два часа си играх, докато премахна една голяма издутина, накрая и хамстера изчезна някъде.

Ако някой никога не е посещавал мястото на "г*за на географията" да знае, че много е пропуснал…