Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син… - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и же...

Пешо спазваше един железен принцип - всяка сутрин да се събужда в различно легло и никога да не повтаря… Беше нощен пазач на мебелен магазин…

- Пешо, защо си тъжен? - Не съм тъжен, трезвен съм.

В леглото той и тя. После. Той: - А ти ми казваше, че си била девойка. - Ами бях - питай Пешо.

Всички постоянно ми говорят зад гърба - не мога вече! (Пешо, 48 год., таксиджия)