Двама старци седели на една пейка в парка.
Единия попитал:
- Пешо, какво четеш бе?
- Не знам. - отговорил другия.
- Е как, нали четеш на глас бе?
- Е да, ама нищо не чувам.

- Пешо, дължиш ми една стотачка.
- Ок, пиши ми на сметката.
- Добре, добавям и десет лева.
- За какво десет лева?
- За откриване на сметка.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак.
- Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен?
- А, остави, роди ми се син…
- Е, защо не се радваш тогава?
- Ами щото и жената разбра…

- Абе, Пешо, знаеш ли защо китаийците са жълти?
- Не. Що?
- Ами щото пикаят срещу вятъра бе.

– Значи... повече няма да ходя на гости у Пешо!
– Що?
– Щото цяла вечер не мога да взема думата от него!
– И к'во толкова говори?
– Едно и също... "Стой, да ти налея още едно!" и "Айде, наздраве!"

Кара си един, след като му сменили гумите в сервиза, и получава sms:
“Пешо, ако си още жив , спри внимателно и затегни болтовете, че ние забравихме.”