- Как мина денят? - Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода... - И отлепихте ли я? - попитал бащата. - Охо...

- Скъпа, вкусна торта! - Купих я от магазина. - А сама може ли да направиш такава? - От какво? Нито имаме брашно, нито яйца, нито натриев глутамат, нито Е217, нито Е428.

Той ненавиждаше златото. Особено ония пет грама на безименният си пръст...

- Скоро ще бъдем щастливи! - Да, остават някакви две седмици само. - Колко щеше да е хубаво ако беше утре… - Невъзможно е, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.

- Муцка що мъжете викат на сврката духане ма? - Маниги тия кавали, к'во па те разбират от музика?