Двама приятели решават да станат алпинисти и като за първи път да искачат един връх на 3000 м височина. Обаче и двамата имали по един дефект: единият бил много нервен и невъздържан, а другият заеквал. Нервният вървял бързо по байра, заекващият не можел да го настигне и започнал да го вика:
- Ейй, Ива... ейй Ива... Ейй Ива... ейй Иванееее.
- Какво си се развикал бе, ще падне некоя лавина да ни затрупа.
- Абе пп... а пп... а пп... а пп... а пп.
- Стига пъка бе, не мога да изкача байра, като са качим горе ше ми го кажеж.
Стигнали върха и нервният попитал приятеля какво е искал да му каже.
- Абе пп... палатките останаха долу!
- Абе ти защо ми го казваш сега, бе?
- На... на... ли те пи... пи... тах и ти ми каза като са качим горе да ти го кажа.
- Леле, ти си ебати заекващия тъпак!
- Абе мм... а мм... а мм.
- Не мъкай, слизаме долу, че няма време.
Слизат долу и палатките ги няма.
- Каде са палатките?
- Мм... а мм... МАЙТАПА СА БЕ!