Двама комшии пият кафето си сутринта в кварталното гаражно кафененце. Единия недоспал, с измъчен вид, разправя на комшията си:
- Да знаеш какъв кошмар сънувах... цяла нощ бутах една желязна вагонетка пред блока... тежи... скърца, мамка й... без кръст и без ръце останах. И уж насън, пък и сега ме болят. Пък ти си застанал на прозореца гол, махаш ми с ръка и се хильотиш. Пък аз ти викам “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!!!”
Другия отпил от кафето и се похвалил:
- Пък да знаеш аз какъв сън сънувах... Звъни се на вратата – надниквам аз през шпионката – гледам Памела Андерсън...по едно кожено хубаво палто и аз й отворих. Влиза тя, разтваря палтото, а отдолу съвсем голичка... Започнахме да се омайваме и пак се звъни... Викам си: “Кой ли ша е, бе неговото мами...” гледам – Клаудия Шифер... Съвсем голичка само по една бутилка шампанско в ръка. Отворих й. Отворихме шампанското, галим се глезиме се и с двете, па си викам: “Аз на двете не мога да смогна, ами дай да викна някой приятел да помага. Надничам през прозореца – гледам ти пред блока буташ някаква вагонетка. Махам ти с ръка и ти викам: “Ела, бе, ела да видиш кой ни е на гости...” пък ти ми викаш “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!”
P.S. Говорим си за виртуална действителност. Не откривате ли някои прилики?
- Да знаеш какъв кошмар сънувах... цяла нощ бутах една желязна вагонетка пред блока... тежи... скърца, мамка й... без кръст и без ръце останах. И уж насън, пък и сега ме болят. Пък ти си застанал на прозореца гол, махаш ми с ръка и се хильотиш. Пък аз ти викам “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!!!”
Другия отпил от кафето и се похвалил:
- Пък да знаеш аз какъв сън сънувах... Звъни се на вратата – надниквам аз през шпионката – гледам Памела Андерсън...по едно кожено хубаво палто и аз й отворих. Влиза тя, разтваря палтото, а отдолу съвсем голичка... Започнахме да се омайваме и пак се звъни... Викам си: “Кой ли ша е, бе неговото мами...” гледам – Клаудия Шифер... Съвсем голичка само по една бутилка шампанско в ръка. Отворих й. Отворихме шампанското, галим се глезиме се и с двете, па си викам: “Аз на двете не мога да смогна, ами дай да викна някой приятел да помага. Надничам през прозореца – гледам ти пред блока буташ някаква вагонетка. Махам ти с ръка и ти викам: “Ела, бе, ела да видиш кой ни е на гости...” пък ти ми викаш “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!”
P.S. Говорим си за виртуална действителност. Не откривате ли някои прилики?
32 прегледа
Оцени този виц:
( гласа)
Сподели този виц:
Сподели:
Копирано!
Подобни вицове
Осми март, сутринта. Тя става, отива към банята. Чува се вик: - Я марш в леглото! Сега ти нося кафето!
Прочети целия виц →Момче изпраща момиче до дома й и пита: - Може ли да дойда у вас на чаша кафе? - Не знам, аз никога не каня момчета вкъщи на първата среща. - ОК, а ако е последна.
Прочети целия виц →- Келнер! Чашата ми е напукана! - Виждате ли какво ни е силно кафето!
Прочети целия виц →От сутринта съм изпил 3 кафета, половин кутия цигари изпуших, 2 вестника прочетох, сърфирах из порн*сайтове... а работния ден не свърша и не свършва!
Прочети целия виц →- Госпожице, ще дойдете ли да пием кафе у нас? - Млади господине, аз съм омъжена! - О, съжалявам! Госпожо, ще дойдете ли да пием кафе у нас? - Разбира се.
Прочети целия виц →