На далечния хребет забелязват върволица мексиканци на коне.
-Ей Джони, виждаш ли ония мексиканци отсреща?
-Естествено, че ги виждам Сам, не ставай смешен!
-А тоя със смешното сомбреро?
-Те всички са със смешни сомбрера, приятелю!
-Този с шаренето пончо, бе човек?
-Сам, престани всички са с пончо!
-По дяволите Джони, този с дорестата кобила?
Джон присвил очи на фона на залязващото слънце:
-Сам, всички яздат дорести кобили по дяволите!
Сам, очевидно подразнен от отговорите на приятеля си извадила револвера от кобура си.
Прицелил се и стрелял, екота от изстрела заглъхнал в прерията,
а единия ездач от мексиканската редицата паднал повален на земята.
-Е тоя дето падна, видя ли го?
-Видях го Сами, и к'во за него?
-Тоя същия Джони, преди две седмици в Тулса ми спаси живота.