След като напердашва момчето си, бащата казва: - Вярвай ми, от мъка сега мен ме боли повече, отколкото теб. - Възможно е - цупи се синчето. - Обаче теб не те боли на същото място.

И живяха дълго и щастливо. А после се срещнаха.

— Скъпи, напомни ми, моля те, да отида да дам кръв. — Значи, да пиеш кръв не забравяш! А да дадеш не помниш!

Не плачи! Когато всичко свърши, се усмихни, че нещо ти се е случило.

- Ще се омъжиш ли за мен? - Може, още нещо да направя за теб?