Дневникът на един клитор
27 февруари.
Бяхме на гинеколог - нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката - защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен е сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да свършва.
1 март.
Еех, пролет… Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брат Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло - животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз - изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибратора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят кунилингуса на клиторингус. Завижда ми. Явно с вагиналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна - разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за вагинален оргазъм. Аз също - кой знае защо - съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме - и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава...