Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега, ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия...

Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"

Детенце в детската градина си разбърква чая с вилица. Идва при него едно другарче от групата и с разбиране му казва: - И моя татко е военен...

Като отворят пак казармите, до войнишката лафка ще има войнишко козметично студио... Щото как да идеш на стрелби с тия неоформени вежди...

Когато бях малък, с татко често играехме на "мавзолей". Той беше Димитров, лягаше и не мърдаше, а аз бях часови, стоях и го охранявах. Чак сега разбирам смисъла на играта.