Дядо Пешо бил на баня. Баба Куна шетала дома и от време навреме поглеждала през прозорчето, иде ли си дядото. По едно време – ей го на, търчи старецът, заметнат само с един пищимал:

- Куне, сабличай са дибидюс!

- Що бре?

- Ми станал мий е, ма! От Заговезни по-миналата година не мий е ставал!

Зафанала баба Куна да са съблича – една фуста, па средната фуста, па памучната… и на дядо Пешо достойнството трайно се загледало към пода. Тъй минала още година, дядо Пешо пак отишъл на баня, но този път баба Куна взела мерки, съблякла се дибидюс отрано и в тръпнещо очакване вперила поглед към пътя. И по едно време лети изотдоле дядо Пешо, пак само по пищимал, отваря вратата и се втрещява в гледката, дето го очаква:

- Ей мамка му, Куно, само за к*р си мислиш, а че мене дрехите ми откраднаха в банята – ич ти не дреме!