- Боже! - Да, Адаме! - Боже, какво стана вчера? Къде са ми ребрата? - Ами, нали сам си поръчва момичета!

– Скъпи, ще изляза малко да се поразходя. Нещо не ми достига „чистият въздух". – Добре. И този път се прибери по-рано, да не преминеш на командно дишане...

Седях и си мислех, и пак седях и си мислех. Така мина час. Аз продължавах да седя и да си мисля. Измина и 2ри час - все така седях и си мислех... внезапно, дори не знам как, установих, че само си седя...

Клубът на пешеходците поздравява всички шофьори с песента на Каризма “Минаваш през мен”

Понякога ми звънят и ме питат: - Кой е? Измислих гениален отговор, който просто хвърля звънящия в ступор: - Къде?