Иванчо и Марийка си говорят: - Марийке, защо винаги вместо "не е вярно" казваш "глупости"? - Глупости!

Иванчо се връща от училище с обелено коляно. - Миличкият, вайка се майка му, сигурно много си плакал! - Нямаше смисъл, отвръща Иванчо. Наоколо нямаше никой.

Един ден Иванчо не отишъл на училище,и на другият ден учителката го пита: -Иванчо,вчера къде беше? -Ами...водихме козата на пръч. -Е,баща ти не можели да я свърши тая работа? -Ами,и татко...

- Какво става, Иванчо, защо плачеш? - Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. - Е, и? - Ами аз се засмях…

- Иванчо, вярно ли е, че си играеш с Марийка само, защото има много пари? - Не е вярно!! Играя си с нея, защото нямам нито стотинка.