Дечица си играят пред блока. Започват разговор за това, откъде идват децата.
Петърчо:
- Намират ги в зелка...
Таня:
- Щъркелът ги носи...
Марийка (най-малката):
- Като ви слуша човек, може да си помисли, че в нашия блок никой не се чука!

Марийка отива при Иванчо, и (поглаждайки се многозначително по корема) му казва:
- Честито, ще ставаш татко!
- Така ли? И коя ще е майката?

Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: - Как мина денят? - Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха...

Прибира се малкия Иванчо вкъщи след първия ден в училище, питат го какво е научил: - Научих, колко е две плюс две! Семейството е във възторг. - Научих и как се пише думата "мама"! Семейството...

- Иванчо, къде си изцапа така панталона?
- Мамо, аз тебе питам ли те, къде все си късаш чорапогащниците?

- Иванчо, защо след възкръсването си Христос е отишъл най-напред при жените?
- Защото по този начин новината се разпространява най-бързо, госпожо.