Чули макоцевските шопи, че е пуснат трен до София и трима от тях, натоварени с дисаги, решили да отидат на пазар с влака, за да видят "меко ли вози".
Качили се те в Макоцево, тръгнал влакът и "тупа-лупа" стигнал в Столник.
Там се позабавил доста заради среща.
В това време шопите, които дотогава сладко-сладко разговаряли на вечните шопски теми се усетили, че им се пие вода.
Веднага се посъветвали, единият останал да пази багажа, а другите слезли и отишли на чешмата.
Напили се с вода, но вместо да побързат да се върнат във влака, продължили приказката си край чешмата.
Дошло време влакът да тръгва, но кондукторът не давал "готово" защото видял пътниците си да отиват за вода и да си приказват без да обръщат никакво внимание на суматохата по отпътуването на влака.
Тогава кондукторът се развикал: "Айде, бе господа, айде, качвайте се по-бърже, че влакът тръгна...".
Господата обаче си продължили приказката спокойно без да му обърнат абсолютно никакво внимание.
Кондукторът се шашнал какво да прави.
Тогава оставеният за охранител шоп, след като видял, че работата отива на зле казал на кондуктора: "Господине, чекай я да им окнем...".
Надвесил се яко от прозореца на вагона и ревнал: "Говеда-а-а, докоги че ви ока човеко, бре...?"
Като го чули, шопите се стреснали и хукнали да догонят вече отлепилия влак.
Като видял че кондукторът се хили, шопът-охрана пояснил: "Господине, оно секо животно сака да му кажеш името, та да се сети, дека за него става думата... А ти си зел да окаш "господа", "господа", а они отдека да се сетат, дека тех ги окаш, а?"