Това е много странно чувство, когато не ти достига общуване, но в същото време разбираш, че не искаш да общуваш с никого.

- Аз на твоите години цял вагон разтоварвах. Докато не ме хванаха.

- Хубаво ми е Ленче! - Не съм Ленче, а Петър! - Нищо де, пак си ми е хубаво...

Зрител напуска театъра след първото действие. - Защо толкова рано? - пита го една разпределителка в коридора. - Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор...

Ако искаш да не те забравят, вземай заеми!!!