ЧОРАПИ

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.

ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.

ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.

ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.

ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.

ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.

ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?

ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.

ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.

ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!

ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?

ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.

ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.

ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...

ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.

ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.

ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.

ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.

ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вчера ги полях.

ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.

ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.

ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка... не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.

ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.

ден 24: Гражданска защита отцепва района... ха да не съм луд да тръгвам на някъде.

ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.

ден 26: Тука нещо мирише на лошо... продължавам да драйф...

ден 27: .......

ден 28: .......

ден 29: .......

ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.

След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.