"
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.

Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.

- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.

Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
148 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Герои

Поручик Ржевски е целият пребит. - Господи! Поручик, какво е станало! - Скарах се с полковника! - Полковникът е стар, хилав… - В ръката си държеше бастун! - А вие? - В моята ръка беше цица...

Герои

Парадоксът с всепомитащото гюле и непоклатимия стълб намерил решението си, когато Чък Норис се ритнал сам в лицето.

Герои

Когато Чък Норис пикае, но струята може лесно да се топи титан.

Герои

Червената шапчица, Ги дьо Мопасан Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала...